Тумор на панкреаса. Дуодено-панкреатична резекция по Whipple
Туморите на панкреаса се отличават с не висока честота, трудно повлияване от лечението и висока смъртност. През 1997 г. в България са регистрирани 739 нови случая, от които мъжете са 444, а жените 295. Заболяването заема 3,02 % от всички туморни случаи, а починалите от заболяването през същата година са 740 или 4,6% смъртност.
Лечението с конвенционалните методи е малко ефективно и продължителността на живота на лекуваните болни е ниска. По данни на National Pancreas Fondation, USA преживяемостта на лекуваните болни след първата година е 18% и 4% на 5-та година.
Епидемиологични проучвания са доказали връзката между заболяването и редица фактори като:
- възраст – заболяемостта е по-честа в напреднала възраст;
- пол – сред заболелите преобладават мъжете;
- раса – чернокожите боледуват по-често в сравнение с останалите раси, евреите боледуват по-често, вероятно поради наличие на генетични
- мутации в някои еврейски фамилии;
- употреба на тютюн и алкохол – сред пушачите заболяемостта е 3 пъти по – висока;
- хроничен панкреатит, диабет и оперирани по повод на стомашна язва;
- прекомерно тегло;
- заседнал стил на живот (обездвижване);
- работа в среда с вредности – петролни продукти, органични разтворители и други химикали.
Откриването на тумори на панкреаса в ранни стадии е изключително трудно, тъй като проявите на заболяването се срещат, когато туморът е напреднал значително и обхваща околните органи.
При съмнение за тумори на панкреаса се назначава изследването на туморните маркери СА-19-9 (карбохидратен антиген 19-9), ТРА (тъканен плазминогенен активатор) и СА50 (карбохидратен антиген 50). Диагностичните възможности на тези тестове са в рамките на 70% чувствителност и специфичност 87%, което налага използването и на други диагностични методи.
Хирургичното лечение. В случаите, когато туморът е отстраним, най-често се използва операцията на Whippel или панкреатодуоденектомия, при която се отстранява главата на панкреаса, заедно с целия дванадесетопръстник, жлъчния мехур и канал и понякога част от стомаха. Краят на жлъчния и панкреасен канали се свързва с червата за отичане на жлъчни и панкреасни сокове. Операцията е подходяща в 10%-15% от случаите и е свързана с доста усложнения (инфекция, кървене, самосмилане на пакреаса), смъртност достигаща 15% и 5-годишна преживяемост от 10%. По хирургичен начин може да се отстрани и целият панкреас, заедно с жлъчния мехур и канал, далака, част от тънките черва и стомаха. Операцията се нарича тотална панкреастомия. Тя също е високо рискова и при нея след операцията трябва да се използват инсулин и панкреатични ензими. При ендокринни тумори се използва операция наречена дистална панкреастомия, при което се отстранява опашката на панкреаса.
Оперативното лечение се прилага и в случаите, когато не може да се отстрани туморът радикално, но се налага да се облекчат симптомите на заболяването. В тези случаи оперативното лечение е палиативно. Палиативните операции включват:
- хирургичен байпас при запушване на жлъчните пътища от тумора -оперативно жлъчния канал се извежда и свързва с червата заобикаляйки тумора;
- поставяне на стент (тръбичка) в жлъчния канал за осигуряване отичането на жлъчката от обхванатия от тумора канал;
- при болки, неповлияващи се от медикаменти, може да се прережат нервите, по които се предават болковите импулси или да се инжектират с алкохол;
- ако стомахът е обхванат от тумора и не може да функционира, то тогава може да се направи стомашен байпас, при който незасегнатата част от стомаха се свързва с червата, заобикаляйки тумора.
Лъчетерапия
Лечението може да се поведе преди оперативно или след оперативно лечение. С оглед подобряване на лечебните резултати лъчетерапията може да се комбинира с химиотерапия. Самостоятелното използване на лъчетерапията може да намали болката и да удължи живота на болните.
В последно време в някои центрове се използва интраоперативно облъчване с високо енергийни частици (електрони) при което е възможно да се използва висока доза на облъчване на тумора, без това да засегне околните органи.
Страничните ефекти от лечението включват кожни промени на мястото на облъчването, гадене, повръщане, обща отпадналост.
Химиотерапия
Най-често се използва в случаите, когато туморът е обхванал околните органи или има дистантни метастази. Химиотерапията не може да премахне тумор, но може да намали оплакванията и да удължи преживяемостта на болните, когато се използва в комбинация с оперативно лечение и лъчетерапия.
Стандартната химиотерапия включва използването на цитостатика 5- Fluorouracil (5-FU). Процентът на повлияните с този препарат не надвишава 20%.
През последните години по-добри резултати показва самостоятелното използване на цитостатика Gemcytabine (Gemzar) с повлияване в 20% – 30% от случаите и 1 годишна преживяемост от 18%.
На базата на експериментални проучвания е установена хормонална чувствителност на туморите на панкреаса. Резултатите от клиничните изпитания на комбинация от химиотерапия с хормоналния препарат Tamoxifen са противоречиви. В различни клинични проучвания са изпитвани и други цитостатици като Paclitaxel, Docetaxel, Ifosfamide, Cisplatin, самостоятелно или в комбинации. Получените резултати до момента не показват съществено предимство по отношение процента на повлияните и продължителността на живота.
Страничните ефекти от химиотерапията включват гадене и повръщане, разязвяване на устната лигавица, податливост към инфекции поради намаляване на белите кръвни клетки в кръвта, безапетитие, отпадналост и лесна уморяемост.