Кисти на панкреаса
Кисти на панкреаса биват истински кисти и псевдокисти. Истинските кисти на панкреаса се срещат много рядко. Те имат епителна капсула и обикновено са вродени. По-често се наблюдават псевдокистите на панкреаса, които са без собствена епителна капсула. Според причините за възникването им те често са възпалителни, травматични, ретенционни, паразитарни и неопластични.
Псевдокистите на панкреаса най-често се образуват при хронифицирал остър панкреатит с наличие на некроза. Панкреатичната секреция се излива в некротичното огнище и сформира киста (псевдокиста). Към това се прибавя и активизирането на панкреатичната секреция, което бързо води до увеличаване размера на кистата. Големите по размери кисти притискат околните органи и причиняват често функционални смущения.
Травматичните кисти се срещат във всички възрасти. При тях също е характерно бързото нарастване на размера.
Паразитарните кисти също се срещат рядко. Те могат да бъдат с по-малки или с по-големи размери и в зависимост от това да дадат различна клиника.
Неопластичните кисти се образуват при аденоми, аденокарциоми, хемангиоми и кистозни епителиоми на панкреаса. Те са единични или множествени и често достигат грамадни размери.
Клинична картина
Псевдокистите на панкреаса се срещат по-често във възрастта между 30 и 50 години, но се наблюдават в по-млада и в детска върсаст, а също и над 60-годишна възраст. По-често явление са у мъжете, злоупотребяващи с алкохол, или у жените, страдащи от жлъчнокаменна болест.
Симптоми на кисти на панкреаса
Обикновено оплакванията са от болки, тежест в горната половина на корема, загуба на апетит, обилно слюноотделяне и отслабване. Често при псевдокисти се наблюдава склонност към запек, а понякога се развиват и симптоми на илеус. При продължително наличие на псевдокисти понякога са възможни инфектиране на кистозното съдържимо, кръвоизливи, както и рядко хидронефроза. Тези усложнения протичат с изостряне на клиничната картина, високи температури, септично състояние.
Поставянето на диагнозата е трудно, особено в началото на заболяването. За наличие на киста можем да се усъмним рентгеново изследване на стомаха и дуоденума с контрастна материя. Наблюдава се притискане на стомаха и дуоденума отвън от кистозната формация.
Лечението на кисти на панкреаса бива ендоскопско и хирургично. При първия, мини-инвазивен метод, се поставя стент в кистата по ендоскопски способ през стената на стомаха. При хирургичните способи се извършват следните оперативни намеси: марсупиелизация на кистата; вътрешен дренаж най-често с тънко черво, стомах или дуоденум; при псевдокисти на панкреаса, особено локализирани в тялото и опашката, се препоръчва резекция на панкреаса.