Анална фисура
Аналната фисура представлява болезнено разкъсване на повърхностния слой (лигавицата) на аналния канал, вследствие, най-често, на преминаването на много твърди фекалии. Аналната фисура в същността си е рана в аналният канал. Обикновенно формата и е цепковидна или елипсовидна. Разполага се във външната част на аналният канал – към опашната кост. По-рядко може да се намира и в долнопредната част на канала.
Симптомите на анална фисура варират от остра, силна, продължителна болка, провокирана от изхождане, до по-слаба такава. Аналог на болката се явява понякога чувство на сърбеж.
Фисурите могат да се разделят на две групи:
Остри фисури – с продължителност на симптомите до 4 седмици.
Хронични фисури – с продължителност повече от 4 седмици.
Фисурата има три основни симптома:
- Болката се появява по време на дефекация, но е най-силна след самата дефекация. Тя може да продължи от няколко минути до часове. Описва се като остра, пареща, режеща.
- Кръвотечението обагря като лентичка изпражненията или оцветява тоалетната хартия. То се появява от разкъсването на малките съдове в лигавицата.
- Спазъм на аналния сфинктер – представлява рефлексен механизъм като резултат от дразненето на рецепторите за болка. Много често мануалният преглед на ректума става невъзможен без локална анестезия.
Диагностични изследавния:
- преглед от хирург
Лечението се дели на два основни вида – консервативно (неоперативно) и оперативно.
- Консервативно лечение – има успех само при скорошни и остри фисури. То се изразява в приложение на следните методики:
- Приложение на обезболяващи свещички и мехлеми, целящи потискане на сфинктерния спазъм и осигуряване на нормална дефекация;
- Седящи вани – най-често отвара от лайка или друг лек антисептичен разтвор;
- Локално поставяне на инжекция с обезболяващ ефект – цели се краткотрайно подобряване на болковия симптом и дефекацията;
- Използване на меки лаксативи за урегулиране на запека.
- Оперативно лечение – прилагат се процедури намалящи тонуса на вътрешния анален сфинктер. Две са тези процедури :
- Миотомия на вътрешният сфинктер – срязване на малка част от проблемния мускул и „изрязване” на фисурата, за да се превърне в прясна хирургична рана с възможност за заздравяване.
- Дилатация на ануса – разтягане на ануса, също комбинирано с „изрязване” на фисурата.
- Ефекта от двете процедури са адекватен, когато ги извършва опитен специалист.