Болест на Хиршпрунг

Бебетата родени с болестта на Хиршпрунг обикновено не успяват да отделят изпражнения след раждането поради нарушената функция на дебелото черво.

Причината за появата на това заболяване все още не е напълно изяснена. Тя се среща по-често в някои фамилии и затова се смята, че може да е генетично обусловена. Болестта на Хиршпрунг се развива когато в част от дебелото черво нервните клетки не се образуват правилно. Наличието на инервация е изключително важно за функционирането на дебелото черво. Нервните клетки регулират контракциите на мускулите на дебелото черво, чрез които храната се придвижва в тях.

Какви са симптомите на заболяването?

Симптомите на болестта на Хиршрпрунг варират в зависимост от тежестта на протичане. Обикновено симптомите се проявяват малко след раждане, макар че в някои случаи те може да се проявят в по-късна възраст.

Обикновено най-характерният симптом при заболяването е невъзможността на бебето да отдели изпражнения 48 часа след раждането. Други характерни симптоми могат да бъдат:

• подуване на корема
• повръщане, включително на зеленикава субстанция
• запек, който може да стане причина бебето да е раздразнително.

При по-големите деца някои от по-характерните симптоми са: 

• подуване на корема
• хроничен запек
• отделяне на по-голямо количество газове
• трудно наддаване на тегло
• чувство на умора.

Какви усложнения могат да настъпят?

Децата с болестта на Хиршпрунг са склонни към развитие на сериозни инфекции на червата, наречени ентероколити. При ентероколитът има натрупване на фекални маси в дебелото черво, които не успяват да се придвижат и създават условия за развитие на бактерии и инфектиране на дебелото черво. Ентероколитът е сериозно усложнение и се нуждае от болнично лечение с антибиотици.

Как се поставя диагнозата болест на Хиршпрунг?

Има няколко начина да се постави диагнозата. Някои от по-често използваните тестове са:

• Рентгеново изследване на гастроинтестиналния тракт с контраст. През ректума в организма на детето се вкарва бариев контраст. Барият се полепва по стената на дебелото черво и ректума и по този начин може да се получи образ на засегнатото от болестта дебело черво, което изглежда по-раздуто от нормалното черво.
• Вземане на тъкан от дебелото черво за изследване – биопсията е най-точният метод за поставяне на диагнозата болет на Хиршпрунг.

Какво е лечението?

Лечението при това заболяване е само хирургично. При операцията се изрязва частта от дебелото черво, в която липсват нервни клетки и не функционира правилно, а останалата нормална част на колона се свързва с ануса.

След операцията обикновено децата успяват да се изхождат нормално, макар че при някои от тях може да се редуват периоди на диария от време на време. Те трябва да бъдат обучени как да контролират мускулите на ректума си и как да се изхождат правилно.