Вентрална херния
Вентрални (евентрации) хернии – слабата зона и подутината е на мястото на предходната операция (5% от всички усложнения след лапаротомия) или след нагнояване на оперативната рана /около 10%/. Невинаги се оформя перитонеален херниален сак и когато той липсва се говори за евентрация /eventratio/. Вентрална херния се среща като вродена при деца и новородени и се изразява в широка linea alba със силно изразена дистанция между ръбовете на правите мускули, достигаща понякога до 5-6 см. У възрастни се среща у астенични жени след многократни раждания, при асцит, след премахване на големи тумори и кисти в корема.
Вентрална херния се характеризира със следните промени, при резки натоварвания, вдигане на тежести има болка. При наличие на сраствания на коремни органи със сака оплакванията се усилват, а болката придобива коликообразен характер. Постепенно се появява метеоризъм, понижава се общата активност, развива се висцероптоза, запек и интоксикация. Характерно за този вид хернии е, че дефектът на коремната стена е с доста голяма дължина и от двете страни се ограничава от вътрешните ръбове на правите коремни мускули. Поради тази широчина на дефекта инкарцерации не се наблюдават. Заклещване се получава при малки вентрални хернии.
Диагнозата вентрална херния се поставя въз основа на: анамнеза за оперативна интервенция на мястото на образувалата се херния. От огледа, при напън се вижда подутина, покрита с изтънена кожа. С палпация се установява мека консистенция на херниалното съдържимо.